Цената на омакасе хвръква нагоре. Струва ли си?

За едно омакасе преживяване в Ню Йорк, някога привилегия, достъпна за мнозина, цените сега хвърчат към умопомрачителни нива. Преди няколко години можеше да намериш меню за 150 долара. Днес тази сума е по-скоро отправна точка, докато средната цена за едно такова изживяване вече надхвърля 300 долара, а на някои места достига и над 800 долара преди данъци и бакшиш. Това не е просто инфлация, това е истинска експлозия.

В ресторанти като The Omakase Room by Mitsu, цената за вечеря е 275 долара. В Sushi Noz – 500 долара. И в Sushi Ginza Onodera – 500 долара, плюс допълнително за всяко парче след първите 12. Цените на омакасе суши, особено в елитните ресторанти, се увеличиха с 50 до 100 процента през последните пет години. Според доклад на Bloomberg, цените на суши в САЩ са скочили с 36 процента от 2019 г. насам, което е по-голям ръст от този на бифтеците или морските дарове като цяло. Тази тенденция повдига въпроса: Защо омакасе стана толкова скъпо и струва ли си изобщо?

Причините са няколко и комплексни. На първо място, имаме нарасналите разходи за суровини. Много от най-добрите риби за омакасе идват от Япония и транспортът им е скъп, особено когато става въпрос за висококачествени, устойчиво уловени видове. Също така, инфлацията и високите разходи за труд в градове като Ню Йорк също допринасят. Суши майсторите, особено тези с десетилетия опит и майсторство, са изключително ценни и търсенето им е голямо. Те не просто режат риба; те са артисти, чиято работа е кулминацията на години обучение.

Друг фактор е "Мишлен ефектът". Получаването на звезди Мишлен може драстично да увеличи популярността и престижа на един ресторант, позволявайки му да вдигне цените. Все повече ресторанти се стремят към тези отличия, което води до инвестиции в по-скъпи съставки и по-изтънчени преживявания. Тази конкуренция обаче често означава по-високи сметки за клиентите.

Самата същност на омакасе – оставянето на избора изцяло в ръцете на майстора – добавя към усещането за ексклузивност и уникалност. Това не е просто хранене; това е ритуал, представление, интимна връзка между шеф-готвача и клиента. Хората плащат не само за храната, но и за преживяването, за възможността да опитат най-доброто, което един суши майстор може да предложи в този конкретен ден.

Въпреки това, мнозина се чудят дали границата на оправданото не е премината. Все по-трудно става да си резервираш маса, а списъците с чакащи са безкрайни. Някои клиенти споделят, че въпреки високите цени, те все още ценят качеството и изкуството, но други се чувстват измамени. За тях, дори най-доброто суши трудно може да оправдае цената на самолетен билет.

В крайна сметка, дали омакасе си струва, зависи от личната преценка. За някои това е инвестиция в незабравимо кулинарно пътешествие. За други, това е лукс, който вече е недостъпен или не предлага достатъчна стойност за парите си. Пазарът ще покаже докъде може да стигне ценовата лудост, но едно е сигурно – омакасе преживяването вече не е същото и става все по-недостъпно за обикновения любител на сушито.