Какво предстои за сушито? Топ готвачи за бъдещите тенденции

Сушито, както го познаваме днес, е резултат от вековна еволюция. Но какво предстои за този кулинарен шедьовър?

От традиционните форми, които отдават почит на историята, до иновативни подходи, които разширяват границите на възможното, пътуването на сушито е непрекъснато. Resy се допита до водещи майстори на сушито от Ню Йорк, Сиатъл, Хонконг, Лос Анджелис и Чикаго, за да разбере къде според тях се е запътила тази обичана кухня.

Анди Маси, Clique Hospitality (Ню Йорк, Лас Вегас, Лос Анджелис)

Според Анди Маси, готвачите ще се фокусират все повече върху чистите, автентични и висококачествени съставки. Той не вижда място за така нареченото фюжън суши, а по-скоро завръщане към класиката. Омакасе преживяванията ще продължат да бъдат много търсени, тъй като хората все повече ценят доверието в майсторството на готвача. Ключът за Анди е преди всичко качеството на рибата, а след това и всичко останало. За него автентичността е от първостепенно значение, дори ако това означава по-малко опции в даден ресторант.

Маса Такаяма, Masa (Ню Йорк)

Шеф Маса Такаяма има по-философски поглед. За него сушито е вече съвършено и не се нуждае от нови тенденции. Той смята, че готвачите трябва да се придържат към традицията, да търсят чистотата в съставките и да се фокусират върху перфектната комбинация между ориз и риба. За Такаяма сушито не е просто храна, а по-скоро духовно преживяване, което трябва да се изживее с пълно съзнание.

Джеф Кинг, Chef Omakase (Сиатъл)

Джеф Кинг вижда бъдещето на сушито като завръщане към корените му. За него по-малкото е повече, а фокусът трябва да падне върху самите продукти – риба, ориз и водорасли нори. Той вярва, че хората все повече ще търсят традиционни методи на приготвяне, където чистотата и простотата са водещи. Това е вид протест срещу прекалено сложните и претрупани версии, които изкривяват същността на сушито.

Мат Абергел, Yardbird (Хонконг); Sunday’s Grocery (Хонконг)

За Мат Абергел сушито ще стане по-малко формално и по-достъпно. Той предвижда по-голямо разнообразие от риба, включително местни и устойчиво уловени видове, които не са традиционни за суши. Вместо да се разчита само на риба тон и сьомга, той вижда възможност за експериментиране с различни видове риба. Ферментацията също ще играе по-голяма роля за подобряване на вкусовите качества и удължаване на трайността.

Шион Хори, Shion 69 Leonard (Ню Йорк)

Шион Хори се фокусира върху най-висококачествените съставки и изключителните умения с ножа. Той подчертава важността на естественото отлежаване на рибата, за да се развие умами вкусът, който е толкова ценен в японската кухня. Неговата визия е за суши, което е изключително просто, но същевременно комплексно във вкусово отношение, благодарение на безупречното качество на продуктите.

Йошиказу Терада, Yoshi Terada в Nobu Downtown (Ню Йорк)

Йошиказу Терада предвижда по-широко меню в суши ресторантите, което включва не само суши и сашими, но и разнообразие от други ястия. Той споменава предястия, темпура и ястия на грил като част от разширеното предложение. Шеф Терада също така набляга на устойчивостта и включването на растителни съставки, което отразява нарастващото търсене на здравословни и екологични опции.

Ники Накаяма, n/naka (Лос Анджелис)

Ники Накаяма вярва, че бъдещето на сушито е в баланса между традицията и иновацията. Тя вижда възможност за изследване на нови съставки и техники, като същевременно се запазва уважението към класическите форми. За нея сушито е форма на изкуство, което непрекъснато се развива. Устойчивостта също е ключов елемент в нейната философия, тъй като е важно да се опазват ресурсите за бъдещите поколения.

Кевин Чен, Maison Yaki (Бруклин)

Кевин Чен е за експериментирането с нови видове риба и устойчиви източници. Той вижда потенциал в по-нетрадиционни форми на суши, като темаки (ръчни ролца), които предлагат по-небрежно, но все пак висококачествено преживяване. Чен предвижда и по-голямо разнообразие от вкусове, включително пикантни и цитрусови нотки, които да обогатят традиционния профил.

Ерик Андерсън, The Peninsula Chicago (Чикаго)

Ерик Андерсън също подчертава еволюцията на източниците на съставки, като се набляга на местни и устойчиво уловени продукти. Той смята, че ще има по-голямо внимание към самия ориз – не само като основа, но и като елемент, който може да варира по вид и подготовка. Андерсън вижда бъдещето на сушито като комбинация от традиция и усъвършенстване, където класическите методи се прилагат с по-голяма прецизност и осъзнатост.

Шота Накаджима, Adana (Сиатъл)

Шота Накаджима се стреми към по-голяма достъпност на сушито. За него не е нужно то винаги да е луксозно омакасе преживяване. Той вярва, че висококачествено суши може да се предложи на по-широк кръг от хора, без да се прави компромис с качеството. Фокусът е върху това да се направи доброто суши достъпно за всеки, а не само за елитен кръг от клиенти.

Даниел Булуд, Daniel (Ню Йорк)

Шеф Даниел Булуд, със своя френски произход, вижда възможност за елегантно френско-японско сливане. За него това означава запазване на чистотата и качеството на съставките, характерни за сушито, но с деликатни френски акценти или техники. Той подчертава, че независимо от fusion елементите, фокусът остава върху безупречните продукти и прецизността в приготвянето, за да се създаде изискано кулинарно преживяване в неговия ресторант.