Омакасето е скъпо. Може ли Япония да си го позволи?

При едно традиционно омакасе преживяване в Япония, клиентът напълно се доверява на шеф-готвача. Но през последните години, когато стане дума за цената, това доверие изчезва. В цялата страна, цените на омакасе менютата, предлагани от най-добрите суши ресторанти, скочиха до небето, превръщайки някогашното специално удоволствие в недостижим лукс за повечето японци.

Кунихиде Накаджима, шеф-готвач и собственик на Суши Гинза Онодера, казва, че цените на продуктите са се увеличили с 20-30% през последните три до четири години.

Това е двойна удар: от една страна, инфлацията, а от друга, отслабналата йена, която прави вноса на морски дарове като елитна мастна риба тон от Испания или уни (морски таралеж) от Русия, много по-скъп. Към това се прибавят и по-високите заплати за опитните суши майстори и обслужващия персонал. Арендните цени на първокласните места също растат, което допълнително оскъпява преживяването в тези ресторанти.

В Япония, където доходите останаха почти същите през последните десетилетия, хората усещат тежестта на тези увеличения. Едно омакасе меню, което преди няколко години струваше около 10 000-15 000 йени, сега лесно достига 20 000-30 000 йени, което е около 125-190 долара. За чуждестранните туристи, които се радват на силна валута, това си е направо изгодна сделка, но за местните, чиито заплати не са се променили съществено, това е сериозно предизвикателство.

Буумът в туризма, особено от Китай и САЩ, е най-големият фактор, допринасящ за тази ситуация. Чуждестранните посетители са готови да плащат високи цени, за да се насладят на едно автентично суши преживяване, което от своя страна стимулира ресторантите да поддържат високи цени. Някои елитни заведения сега имат повече чуждестранни клиенти, отколкото местни.

Този дисбаланс създава напрежение. Дайсуке Накамура, собственик на Накамура Омакасе, споделя, че е изключително трудно да се угоди едновременно на всички. Той се опитва да поддържа цените разумни, за да не отблъсне редовните си японски клиенти, въпреки че това означава да губи от потенциалните приходи от по-платежоспособни чужденци. Неговият ресторант се старае да използва предимно местни продукти, за да контролира разходите.

Накаджима от Суши Гинза Онодера също признава дилемата. Въпреки че осъзнава важността на местните клиенти за запазване на културата, той е принуден да вдига цените. За да запази достъпността си, ресторантът му предлага по-евтини опции за обяд, но дори те са по-скъпи отпреди.

Проблемът се усложнява от факта, че Япония страда от продължителна дефлация, което означаваше, че много от най-добрите ресторанти се бореха да повишат цените в продължение на десетилетия. Това се промени наскоро с настъпването на инфлацията, което дава възможност на ресторантите да коригират цените си, но това се случва в момент, когато местните доходи не са се увеличили пропорционално.

Много японци се чудят какво се случва с тяхната култура. Сушито, особено омакасето, не е просто храна, то е преживяване, символ на японската изтънченост и кулинарно майсторство. Но ако става достъпно само за туристи и свръхбогати, губи ли се част от неговата същност?

Например, в ресторанти като Sukiyabashi Jiro, прочут с двете си звезди Мишлен, може би иконичното омакасе преживяване вече е резервирано само за чуждестранни клиенти или се изисква резервация през консиерж на хотел. Дори резервациите стават все по-трудни за местните, които не говорят английски или нямат връзки.

Този феномен повдига въпроси за бъдещето на японската гастрономия и достъпността ѝ за самите японци. Докато туризмът носи огромни ползи за икономиката, той също така може да промени динамиката на местните пазари, превръщайки традиционни удоволствия в ексклузивни луксове.